Честит имен ден на: Божидар, Божидара, Богдан, Богдана, Богомил, Богомила, Божан, Божана и производни. На Йордан, Йорданка, Данчо, Данка и производни.
Един от най-големите зимни празници в началото на новата година е Богоявление, известен още като Йордановден. Той се почита от християнската църква на 6 януари. Празникът е посветен на явяването на Божия син на земята и извършването на неговото Свето кръщение, във водите на река Йордан, от Св. Йоан Кръстител. Присъстващите видели как на рамото на Христос кацнал бял гълъб, символ на Светия дух и станали свидетели на свръхестествената проява на божествената воля на това кръщение. Небето се отворило и се чул глас „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тогава празникът носи името Богоявление и е символ на триединството: Бог – Отец, Бог – Син и Светия дух. Според вярванията в нощта преди Богоявление небето се отваря и приема всички молитви, молби и желания, стига да са добронамерени и отправени с чисто сърце. Празникът започва в църквата с извършването на тържествена служба, след която шествието по традиция потегля към реката или друг водоем. Начело са свещениците, следвани от много миряни. Те присъстват на свещения ритуал за хвърлянето и изваждането на краста от ледените води. Момчетата, които се хвърлят да уловят кръста, трябва да са нечетен брой. Поверието гласи, че който пръв хване кръста ще бъде много здрав през годината и ще има голям късмет. Обикновено той получава и награда. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата годината ще е здрава и плодородна. След изваждането на кръста в храмовете се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Така се обновява светената вода в църквите, а миряните си носят от нея вкъщи, за здраве. Вярва се, че водата има силна лечебна и защитна сила, затова се пази до следващата година.
На Богоявление с остатъка от старата светена вода се месят три ритуални хляба: за дома, за гостите и за минувачите. Хлябът за минувачите се оставя пред врата на къщата заедно с бакър вино. Освен светената вода от църквата се донася свещ, наричана „нов огън”. С нея се запалва кандилото в домашния иконостас. По традиция после в железен съд се изгарят чемширените клонки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и после се заравя в градината под овошка или трендафил. Вечерта преди Богоявление отново се слага постна трапеза и се кади. Това е третата кадена вечер и последна в цикъла на зимните празници, които започват на Игнажден и завършват на Йордановден. Вечерта на Йордановден / Водици на трапезата се слага пита, вино, свинско, пълнени чушки, кисело зеле, боб и др.
В народната традиция празникът е известен като „Водици”. Тъй като преди Богоявление водата все още не е пречистена, дните преди празника са наречени от народа „Мръсни дни“. Народът вярва, че в това време по земята бродят тъмни сили и митични същества. Светът става пречистен и безопасен едва след кръщаването на водата. В Калоферско на Йордановден се играе традиционното мъжко хоро в ледените води на реката. Майките на новородени бебета правят кравайчета и ги раздават за здравето на детето. А в Родопите има ритуал хаскане. Според него брачните двойки, които са правили сватба предната година, се къпят във вода – река или кладенец за здраве и плодовитост. На този ден сгодените ергени отиват в дома на момата с родителите си. По традиция периода на сватбите е от Водици до Великденските заговезни.
Пожелаваме Ви весел празник!