Изображение - Human Design - Коледа

БЪДНИ ВЕЧЕР – ТРАДИЦИЯ, ПРИЕМСТВЕНОСТ И НАДЕЖДА

Изображение - Human Design - Коледа статия ,

Коледните празници по традиция се свързват с дома и семейството. С магията на радостта от общуването с близките, хармонията, щастието, любовта и благополучието. Затова са заредени с толкова много настроение, топлина и уют. С усещането за принадлежност към семейството, рода и традициите, които са  ни помогнали да се съхраним през годините.

 

В народната традиция Бъдни вечер се нарича Малка Коледа. Това е денят, в който „се е родила Млада Бога”. Според древното предание божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа. Като всяка майка първескиня тя е  съобщила за това на другия ден, който се отбелязва вече като Голяма Коледа. Празниците са посветени на дома и семейството, на огнището като символ на Слънцето, животворната сила, израстването и плодородието. На 24-ти декември се празнува Бъдни вечер. На 25-ти е Голяма Коледа, Божич, а на 26-ти се почита Младенеца. Празникът Бъдни вечер е наричан още Малката Коледа, Бъдник или Първа кадена вечер. Най-важна роля в нея играят бъдникът, молитвата и каденето, трапезата с обредните хлябове и постните ястия, както и коледуването. Според традициите Бъдникът се прави от дъбово или крушово дърво. То трябва да е отсечено от млад мъж и донесено в къщи. Слага се в огнището и с него се поддържа огънят през цялата нощ. Мъжът прекрачва прага на дома и пита: „Славите ли Млада бога?“, жените отвръщат: „Славим, славим, добре дошъл! Мъжът изрича: „Аз в къщи и Бог с мене!“ Традицията на този ден включва богата обредност, в която са вплетени Бъдникът също се обработва предварително по специален начин. В него има пробита дупка, в която са поставени зехтин, восък и тамян.

 

После тази част от дървото се увива с бяло конопено или ленено платно и се изправя в огнището. Докато подготвят бъдника, жените пеят:

Ой, ти дръвце, право дръвце,

де си расло толкоз тънко,

толкоз тънко, та високо?

– Я съм дръвце, златно дръвце,

златно дръвце плодовито.

Ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земи,

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато.

Слез ще по мен Млада Бога,

ще дарува добра дарба!

 

Стопанинът разравя огъня с тънкия край на бъдника и го оставя  там, за да гори през цялата нощ. По искрите на огъня се познава каква ще е годината и  колкото повече са те, толкова по – плодородна ще е годината. Трапезата се слага пред домашния иконостас. Тя е богата и празнично украсена. Ястията по традиция  са постни и задължително трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Върху красивите и везани  месали са наредени обредните хлябове. Наричат ги „боговица”, „вечерник” или „коледник”. В тях задължително се слага пара. Приготвянето им също е специално. Брашното за тях се пресява през три сита. Млада булка е донесла прясна вода, в бял котел. От нея се слага в хлябовете. А орнаментите по тях символизират плодородието – житото, гроздето, растенията, животните, Бога и светците, стопаните.

 

Вечерята се слага рано. Най-старият мъж прикадява трапезата три пъти. После продължава и в останалите стаи на къщата, както и двора, за да прогони злите сили. На повечето места това е първата кадена вечер, някъде къденето започва от Игнажден и продължава до Йордановден. Преди да седнат най-старият мъж казва молитвата „Отче наш” и поканва Бог на трапезата. Мъжът и жената вдигат високо боговицата и наричат: „Толкова високо да е житото!“ Разчупват го и първото парче се поставя пред иконата на Богородица. После всеки член на семейството си отчупва и по големината на парчето се съди за късмета му през годината. На когото се падне паричката, ще е здрав, щастлив, весел и ще носи пари в къщата. Първият залък се запазва. Според поверието, момите го слагат под възглавницата си, за да видят на сън, за кого ще се омъжат. Ястията са все постни – пълнени чушки, сърми с жито или ориз, търкан боб, тиквеник, орехи, лук, чесън, мед. Всеки трябва да си вземе от всичко на масата. Традиционно по орехите се гадае каква ще е годината за всеки. За да проверят късмета си всички си избират по един орех и го счупват. След като седнат на трапезата, никой не става от нея. Ако потрябва нещо го донася най-старият мъж като ходи ниско приведен, за да са приведени житата. След като всички се нахранят масата не се вдига до сутринта. Традицията се спазва до днес и се предава от поколение на поколение.

 

Весели празници!

Оставете Вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница

0

Нямате артикули в количката.

Копирането не е разрешено