Честит празник на: Игнат, Игната и техните производни, Пламен, Пламена, Огнян, Искрен, Искра и техните производни.
Днес Християнската църква отбелязва празника на Св. Игнатий „Богоносец” – един от най-видните ученици на Св. апостол Йоан Богослов. Наричан „Богоносец” заради твърдението му „че сам носи Бог в сърцето си”. Той е бил вдъхновен разпространител на християнската вяра и ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия. В началото на II век, по нареждане на император Траян загива мъченически в Рим, където е хвърлен за храна на дивите зверове. Според християнсата религия Божията майка се е замъчила да роди своя син Христос още от Игнажден. Затова дните от Игнажден до Коледа се наричат „мъчници“. Християнското отбелязване на този ден и празника на светеца всъщност е добавено значително по- късно при покръстването.
В народната традиция това е изключително важен празник, свързан с култа към Слънцето и огъня. Отбелязва се по времето на зимното слънцестоене и най-краткия ден в годината впоследствие преместен с един ден напред. В народния календар е познат с имената „Млад Ден”, „Млад Бог” и „Полязовден”. Името на празника – Игнажден е свързано с най-древния и най-точният астрономически календар – прабългарския. Според него годината се състояла от 365 дни като 364 от нея били календарни и се разпределяли в 4 сезона по 91 дни. Тези 91 дни от своя страна били обединени в 13 седмици. Денят след зимното слънцестоене не бил включен в календарните дни. Той се водел отделен ден. Хората го наричали „Единак ден”, „Едни ден” или „Единажден”. С течение на времето започнали да го произнасят като Игнажден. Новата година е започвала един ден след зимното слънцестоене, като първият ден от нея се падал винаги в неделя и бил наричан „Ден на Слънцето”. Седмицата започвала в неделя и това бил първия ден от нея.
С Игнажден започват и Коледните празници. Според традицията на този ден е от изключително важно значение, кой пръв ще влезе в дома. По това се гадае и каква ще бъде годината. В различните региони гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др. Той изпълнява магичния ритуал на вербалното наричане, като произнася различни поздравления и благословии за празника. После материализира думите си с определени обредни действия. Едно от тях е да разрови с пръчка огъня в огнището. По този начин се извършва един вид свещенодействие, с което се разпалва по магичен начин небесния огън на Слънцето. А то от своя страна носи здраве, плодородие, късмет. Голямо изобилие както в семейството, така на и на земята. Символиката на празника се смятала за изключително важна и доста често хората предварително канели в дома си специално избран човек за „полазник”. За благословията си той е обсипван с жито и сушени плодове, ядки от орехи и др. Даряват го още и с риза и кърпа, чорапи или прикадена вълна. На този ден жените месят обредно тесто, от което правят колаци, кравай, които се нанизват на пръчка. За всички вкъщи се приготвя по едни кравай. Върху първият, който е да дома, се слага кръст и той се запазва до Коледа.
Весел празник на всички!