Изображение - Human Design - Гергьовден

ГЕРГьОВДЕН – ХРИСТИЯНСКА И МИСТИЧНА ОБРЕДНОСТ В ТРАДИЦИИТЕ

Изображение - Human Design - Гергьовден статия ,

Честит празник на: Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Габриела и сродни.

Гергьовден е един от най-тачените пролетни празници след Великден.На този ден християнската църква почита паметта на Свети великомъченик ГеоргиПобедоносец, живял по времето на император Диоклециан. Светецът е почитан от източните и от западните християнски църкви, както и в Исляма. Той е войник в Римската империя. Още 20-годишен става пълководец в Кападокия и получава военната титла трибун. През 303 година е измъчван и убит, заради изповядването и защитата на християнската вяраg. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убития от него звей. Това е явна препратка към мита за Свети Георги и ламята.

Гергьовденските ритуални хлябове и  обредното доене.

Празникът е в разцвета на пролетната  природа и  е известен  също с името “цветен Георги”. В народната традиция той се свързва с началото на лятното полугодие, скотовъдната дейност, доенето на млякото и плодородието. Смята се, че на празника дъждът е плодороден и целебен. Гергьовден разделя годината на два цикъла. Летният е от Гергьовден до Димитровден, а зимният – от Димитровден до Гергьовден. Празникът е свързан с различни обреди и обичаи за здраве, плодородие и късмет. Украсата по гергьовденските хлябове символично показва връзката си с основните поминъци на българина – животновъдството и земеделието. Приготвянето на обредните хлябове започва още вечерта срещу Гергьовден Замесването става с мълчана вода и пресято брашно. Момата или жената, която меси, е с празнични дрехи и закичена с цветя и билки. При месенето нощвите се остъргват със сребърна пара или гривна,за да е богатата трапезата. Готовото тесто се покрива с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, а най-отгоре оставят китка. Рано сутринта на празника икона или кандилото, къщата,  кошарата и другите стопански постройки се украсяват със зеленина – здравец, бук, клони от люляк, и др. Стадата се изкарват на кратка паша – „на попас“. Извършва се първото обредно доене. Най-напред се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Тя също се окичва с венец от зеленина и мартеница, както и ведрото за млякото.Дои се през този венец и през специално приготвен хляб с дупка в средата – кравай, който се държи над венеца. След издояването на овцете обредният хляб се начупва и се слага в кърмата им.

Гергьовският курбан и обхождането на посевите. 

На Гергьовден задължително се прави курбан в чест на светеца. Според традицията жертвеното агне трябва да е сито преди да го заколят, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно и жадно на онзи свят“, стадото няма да има приплод. Курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. Животното трябва да бъде без физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. С кръвта от гергьовския курбан се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

Според традицията Свети Георги е пазител на нивите. Вярва се, че рано сутринта, той яхва своя жребец и обхожда посевите, като ги благославя. В празничната сутрин стопаните, които имат ниви, отиват до тях и ритуално ги обхождат.После заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце. В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от  трапеза на  Бъдни вечер, която е предварително запазена. Така се пазят посевите от градушка или от магии. Стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд. Вярва се , че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. На тръгване  стопаните откъсват от нивите свежо поникналите класове и ги занасят вкъщи.

Обичаи за здраве и любов

Призори на Гергьовден в цяла България всички се търкалят в росната трева, за здраве и сила. Посещават се целебните извори (аязма).Момите и момците, които вече са на възраст за женене, завръзват люлки на плодно или здраво дърво и се люлеят. Това е ритуал за здраве и любов. Изпълняват  се различни песни с любовно съдържание. На този празник всички са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя. Вярва се, че силата на пролетта се пренася и върху хората. В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка за да са здрави през годината. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите.

Празничната трапеза

По стара традиция на Гергьовден трапезата се  слагането на открито. Тя е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. На  празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, обредни хлябове, дроб сърма, млечни продукти, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито. На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш. По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.

Оставете Вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Кошница

0

Нямате артикули в количката.

Копирането не е разрешено