МАГИЧНАТА ЕНЕРГИЯ НА НЕОБЯТНИЯ И НЕПОВТОРИМ БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР, ИЗРАЗЕН ЧРЕЗ ХОРОТО, ПЕСНИТЕ, ОБИЧАИТЕ И ОБРЕДИТЕ

Българското хоро е създадено за да бъде връзката между Вселената и човека. Българският дух е силен, несломим и животворящ, живеейки в сърцата на всеки българин, той е заложен в нашите души, в неуловимата честота на нашето съзнание.  

ХОРОТО – БЪЛГАРСКИЯТ ТАНЦ

Произходът на думата „хоро“ идва от латинската дума chorus – сбор (хоро) от танцуващи и свирачи, а също и от гръцката дума choros – хоровод, игровод – хоро, което се играело в Древна Гърция в чест на музата на хорото и танца – Терпсихора (Terpsihòra), която се любува на хорото. Името на музата произлиза от двете думи terpo – радвам, веселя се и choros – хоро.

Зараждането на българските народни хора трябва да се търси в далечното минало, във всички прояви от живота на българския народ – в задружния му труд, в езическите му вярвания и обичаи, в традициите му.

Българските народни хора, като плод на колективния ум и опит на българския народ, са следвали общото историческо развитие. Те са се обогатявали както по тематика, така и по ритмика и разнообразие на стъпките и движенията. Постепенно са преминавали от по-прости към по-сложни и усъвършенствани форми, варианти и комбинации.

Видът, формата, тактът и съвкупността от хороводни стъпки в българските народни хора неизбежно илюстрират всички страни на народния бит: различни процеси от трудовата дейност на народа, отделни моменти от домашния живот, някои суеверия, обреди и празници.

Танцът е магия за душата и опиат за тялото

Танцът е сила и енергия за духа. Той прогонва умората и лошото настроение. Танцът генерира положителна енергия и освобождава от натрупаното напрежение и стрес. Положителната енергия се заражда  от нищото и завладява танцуващите, съзнанието танцува, дори когато тялото си почива. И това е напълно естествено и разбираемо, защото в българските народни танци няма нищо случайно – формата на хорото, видът на захвата, движенията на ръцете, краката, тялото… Българският народен танц се подчинява на всички природни закони.

• Форма и посока на хорото

Хорото се води в посока, обратна на часовниковата стрелка, което не е случайно – всички небесни тела се движат в тази посока. Получава се специфично завихряне, което свързва човекът с енергията от Космоса.

Българското хоро е единство. Всички на хорото са хванати за ръце, така енергията се събира и се насочва нагоре или се получава от горе. Танцуващите се изпълват с енергия с положителни мисли, и лошото отива на заден план.

• Хват в хорото

Специалният хват в народните хора – дясната длан сочи нагоре, а лявата надолу – е свързан с пътя на енергийните полета в природата. Благодарение на него по време на танц танцуващите допускат положителната енергия в себе си и я препредават. Танцът в кръг допълва усещането за завършеност, сила и съвършенство. Това неминуемо води до добро настроение – искрици в очите и усмивки на лицата. Българските народни танци са изключително красиво изкуство.

Лечебната сила на народните хора

Доказано е, че българската фолклорна музика и танц лекуват.

Българското танцово наслество съдържат неповторима магия и изключително богатство от ритми. Цели 40 уникални по своята същност неравноделни такта, върху които са построени хореографиите на хората и ръченици в различните фолклорни области (Добруджанска, Северняшка, Тракийска, Шопска, Пиринска). Това е феномен в световен мащаб, който продължава да буди възторг, почуда и влюбване от пръв поглед.

Хорото ни е завещано от нашите изключителни предци, чиито най-голям процент гени сме наследили – траките. Всяко хоро е в различен такт и отговаря на благоприятното трептене на определен орган от човешкото тяло, т. е. когато следваме даден такт, ритъм на хоро или ръченица, ние лекуваме и тялото си. Движенията в българския фолклор носят здраве и укрепват организма. Самите движения предават положителна енергия и изчистват отрицателната енергия. А характерните извиквания във всяко хоро олицетворяват живот и заявяване на сила.

Примери за лечебната сила на българския фолклор, изразен чрез танца:

• РЪЧЕНИЦА (7/8 или 7/16 тактов размер)

Стимулира хипофизната жлеза. При игра на ръченица cе отделя ендорфин, който е болкоуспокояващ и е 80 пъти по-силен от морфина.

• ПЕТРУНИНО ХОРО – Шопска фолклорна област (12/16 тактов размер)

Стимyлиpа щитовидната жлеза, гърлото и извиква чувство на състрадание.

• ОПАС ХОРО – Добруджанска фолклорна област (2/4 тактов размер)

Балансира и хармонизира съотношението между материално и духовно. Ръцете се движат плавно, с които се смъква Божествената енергия, минаваща през нас.

• ПАЙДУШКО ХОРО –  Северняшка фолклорна област (5/8 тактов размер)

Тонизира сърцето и лимфната система, също и зрението и помага при главоболие. То „работи“ и в честотата на любовта. За сравнение: когато човек изпитва любов, той трепти с 50 Hz. Безусловната любов на майка към дете е 150 Hz, а саможертвената любов – 205 Hz. А когато изпитваме страх, трептим от 0 до 3 Hz. Пайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то „работи“ там, където е лимфната система. Във всяка от българските етнографски области има такова хорце, което да активира лимфната система.

• ГАНКИНО ХОРО – Северняшка фолклорна област (11/16 тактов pазмер)

Лекува дебелото черво и хармонизира тимусната жлеза.

• ЕЛЕНИНО ХОРО – Северняшка фолклорна област (13/16 тактов размер)

Помага пpи пcиxически разстройства.

• ДАЙЧОВО ХОРО / ЧЕРКЕЗКО ХОРО / ГРЪНЧАРСКО ХОРО – Северняшка фолклорна област (9/8 тактов размер)

При изпълнение на тези хора се наблюдава тръгване от една точка и връщане в същата точка, при което се осъществява „пътуване, преоткриване на себе си“. Балансиране на духа и тялото, осъществяване на мир и хармония които по хармоничен и естествен начин се споделя със света.

• Трите пъти хоро – Тракийска фолклорна област (2/4 тактов размер)

Имаме подобно връщане – при него момъкът се представя пред момата. Той хем дебне, хем внимателно опипва почвата, за да застане пред нея и да заяви себе си в цялата си сила и мощ.

• Варненско хоро – Добруджанска фолклорна област (9/8 тактов размер)

Въздейства за единно съзнание.

Танцувайки държим мускулите на тялото си в прекрасен мускулен тонус, подобрява се подвижността на ставите – колкото повече движение, толкова по-добре се чувстват ставите ни. Подобрява се еластичността на съдовете на кръвоносната система. Повлиява се благоприятно и лимфната система. Танцът е едно безплатно хапче, за поддържане на едно прекрасно здраве. Танцът лекува, практикуван разумно.

Редуване на бързо с бавно хоро има равномерно редуване на натоварване и отпускане. Последното хоро, което се изиграва трябва да е бавно, за да се нормализира дишането и сърдечният ритъм, с което тялото се успокоява и адаптира към последващите дейности от ежедневието.

Когато хората се хващат за ръце и започват да танцуват в кръг, чувстват особена близост и единение. Кръгът има особена магична сила. Когато подвикват, завладени от ритмите, се освобождават от стреса и натрупаните негативни емоции. Стресът и проблемите не се хващат на българското хоро.

Ритъмът, движението, по един много фин начин, осъществяват една симбиоза, в която танцуващите се потапят, улавят и понасят в тази вибрация и напрежението се редуцира.

С хорото се премахва напрежението, намалява се стресът именно чрез въртенето обратно на часовниковата стрелка и чрез живата верига, хванати за ръце – състояние, при което се предполага, че е налице баланс, хармония. Сваля се високата, чистата енергия и се предава на останалите от хорото.

Съхранили душевността на българите през вековете, народните хора са жизненост и положителни емоции, вплетени в неповторимия неравноделен ритъм. Танцът не е просто танц. Това е едно преживяване. То има своята душа, то е едно послание. Всяко движение, както и народната шевица имат своите послания, символика и обяснение.

БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ

Окултната Наука препоръчва пеенето като метод за превръщането на отрицателната енергия в положителна. Предназначението на българските песни в миналого е било да свалят напрежението, по седенки, когато са готвели, тъчели, бродирали. Пеели са и на хорото. Песента носи своя положителен ефект за намаляване на стреса, за трансформиране на цялата натрупана негативност, за баланс, който ние търсим и се стремим към него.

Пеенето е средство за тонизиране на енергиите. Когато се пее Любовта, Мъдростта и Истината трябва да вземат участие в пеенето. По време на пеене става разширяване и престава това свиване на капилярните съдове, престават болките. Чрез музиката може да се произведе сила в себе си и да се премахне обезсърчаването.

Друг интересен момент е положението на музикантите в хорото. Те се разполагат в центъра му. Там се концентрира енергията, а всички други играят около тях. Също като Слънчевата система – слънцето с всички планети. Комбинацията между музикантите, танцуващите, ритъмът който носят и песента са с изключително дълбоко въздействие. Българите в своите обичаи използва и четирите стихии:

• Водата

Обичаи свързани с нея са: Васильовден, надпяването на китки, на пръстени, Мълчаната вода. И после по Лазаровден, когато момите хвърлят венчетата във водата, те пак ги зареждат с песен. Има движение, песен и паметта на водата. Водата пречиства тялото.

• Огънят

Сирни Заговезни – Елементът е свързан с Духа, изправя ни пред нашите страхове.

• Въздухът

Разчиства мислите. Самият обичай Германи, Пеперуда – предизвикване на дъжд или за спирането му. Момичето изпълняващо ритуала наподобява движенията на пеперудата.

• Земята

Този елемент ни свързва с физическият ни „Аз“. Обичаят, който прави връзката с този елемент, това е Еньовден – брането на билки. Този обичай е много свещен. Ние вземаме лековитата билка от земята, която я е родила, за да въздействаме на физическото си тяло и да намерим себе си.

Не е нужно да правим нищо друго, освен да си играем народните хора и да си пеем българските песни.