Изображение - Human Design - Великден

ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – СИМВОЛ НА ВЯРАТА ВЪВ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ И СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Изображение - Human Design - Великден статия ,

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН  НА: Величко, Величка, Велико, Велика, Велко, Велизар, Велизара, Велислав, Велислава, Вела, Велина, Велин, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.

В навечерието на един от най-светлите християнски  празници – Великден или Възкресение Христово ние отново имаме възможността да се върнем към изконните  традиции и обичаи, които са символ на вярата в спасението и вечния живот. Да се насладим на уникалната хармония, в която са вплетени нишките на християнската и народната традиция в обредността на празника. Великден е  смятан за най-големия християнски празник. Това се обяснява с факта, че по време на Коледните празници  се чества раждането на Христос. В основата си  традицията е свързана  с  вярата в идването на Месията и Спасителя на човека. Обаче именно с акта на своята  смърт на кръста и последващото възкресение, Исус Христос доказва, че е Син Божий. Затова Великден отразява в най-сакрален смисъл християнската догма за възкресението и вечния живот  на праведниците в един по-хубав свят.

По традиция подготовката за посрещане на Възкресение Христово започва по време на Страстната седмица. Празникът се чества в продължение, не на 3 дни, а на седем – тъй наречената Светла седмица. След това в  продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с „Христос Воскресе” и „Воистину Воскресе!”. Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор  в Никеа през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни, неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския. Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисляване е една и съща и  важи  и за източната и за западната църква. Светлият християнски празник Великден  е подвижен и се отбелязва в неделния ден на Страстната седмица, за чието начало се счита първото пролетно пълнолуние. Възкресение Христово се свързва с библейската  история, според която на третият ден от обругаването и разпъването  на Синът Божий Исус Христос, той излиза от гроба и Възкръсва за нов живот. Този ден е символ на  вярата във вечния живот и спасението на човека, защото Синът Божий изкупва със страданието и смирението си всички грехове човешки и измолва от своя Свят Отец спасение за човечеството.

Християнската символика  и мистичното запалване на  Благодатния огън.

Благодатният  огън за празника се донася от Божи гроб. Преданията гласят, че там той се самозапалва и в началото няма топлина. По тържествен начин огънят се разнася до всички християнски църкви по света. В България той  се донася от българските владици. Възкресение Христово  се отбелязва с тържествено богослужение във всички православни храмове в страната. В полунощ срещу Великден, точно в 0.00 часа свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите „Христос Воскресе!“, а християните отговарят „Воистина Воскресе!“. Свещеникът изнася от храма запалената обредна свещ за миряните. Всички присъстващи запалват своите свещи и обикалят църквата три пъти, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго. Свещта е символ на огъня на вечния живот, на здравето и спасението на човека. Всеки отнася със себе си частичка от него в своя дом за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ. После отправя своята  молитва към Господ за здраве, щастие и благоденствие на цялото семейство. Накрая закрепя свещта към прага на вратата и я оставя да доизгори там. На Великден хората се поздравяват с думите: „Христос Воскресе!“, а отговорът е: „Воистина Воскресе!” Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. В България яйцата, козунака и агнето са трите  основни елементи на великденската празнична трапеза. 

Яйцето като основен сакрален символ на Вселената.

 В основата на отбелязването на празника и в християнската и в народната традиция се поставят три образни символа –  яйцата, козунаците и агнешкото.Защо именно те са избрани?В  древните вярвания и традиции яйцето се е асоциирало с Вселената. Затова е  било символ на прераждането. На възраждането на всичко живо и започването на нов цикъл в природата. В древните български обичаи пролетното обновление се свързва  с култа към богинята  Лада и плодородието.Пролетта и символиката на яйцето ясно внушават идеята за вечен живот и обновление. Тя намира своя свещен израз и в християнската традиция. Още през IV в. консумирането на яйца по време на пости било забранено.  Понеже през пролетта кокошките снасяли най-много, затова хората започнали да ги варят, за да ги запазят за по-дълъг период от време. Боядисването на яйцата е свързано с пъстротата на пролетта и новия живот. В православния християнски свят яйцето също е символ но вярата  в новия живот. Червеното  яйце се свързва с Христовата кръв, пролята при разпъването му на кръста. Според предания, когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено – символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.  Според народната традиция броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството. В някой области на страната и според броя на кокошките носачки. Боядисването на събраните яйца се извършва рано сутрин на Велики четвъртък. Най-старата жена в семейството пуска първото яйце в червената боя. Като се боядиса  тя го изважда  и  прави  с него кръст на челото на децата и после на всеки член от семейството, за да е здрав през цялата година. След това поставя яйцето пред иконостаса в дома.  Червено  яйце  също се е слагало и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка. Според друг обичай най-голяма сила имало първото снесено яйце, затова го боядисвали в червено. Останалите червени яйца слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Старите хора казват, че когато имаме гост на Великден, трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни. Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден. Тя внася много радост в празника на семействата  и  винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година,  Най- здравото яйце носи името „боржук, „борак“ или борец. То се пази да края на празниците.

Месенето на празнични козунаци.

В миналото на празничната българската трапеза се е поставял традиционният обреден хляб колак, пармак, кравай. Преди да бъде възприета традицията за приготвяне на великденски козунаци, стопанката на къщата меси специален обреден хляб, украсен с преплетени елементи. Върху него оформя пет “гнезда” – четири в края и едно в центъра, в които поставя червените великденски яйца. Впоследствие в унисон с християнската традиция се е замесвал обредният хляб,  върху който е поставян Великденски печат. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния. Той е продукт на външни влияния и градската култура. Известно е, че първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век. В България, той навлиза сравнително  по-късно през 20-те години на  деветнадесети век. През този период  в софийските  кафенета било модерно да се поръча виенско кафе с резен козунак. В речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година за първи път се споменава думата козунак.Според авторът тя е  синоним на традиционния празничен кравай.

На великденската трапеза задължително присъства и агнешкото месо

Според християнската традиция Исус Христос е представян като Божи агнец. Затова и  агнето се свързва с неговата смърт. То също е жертвано в деня на Възкресението. Жертвата на Исус Христос е свещена, защото с нея той изкупва греховете човешки. Цялата поредица от неморални деяния и ниски страсти. Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости. По тази причина агнешкото е един от важните акценти във великденското празнично меню. В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа. Добитъкът не се е впрягъл, не се е яздел кон, особено на Разпети петък. В този ден скръбта от загубата на Спасителя е най-голяма и   постът е най-строг. Народът вярва, че ако се работи на празниците  ще има гръмотевици и град,също и нещастия.  Хората обличат новите си дрехи, радват се, събират се  за да се повеселят и да си гостуват. Така почитат вярата си в спасението на човека, радостта от новото начало и  праведния нов живот.

Весел празник на всички! Бъдете, здрави, щастливи, обичани и  благословени!

Оставете Вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница

0

Нямате артикули в количката.

Копирането не е разрешено