Изображение - Human Design - Свети Димитър

ЧЕСТИТ ДИМИТРОВДЕН

Изображение - Human Design - Свети Димитър статия ,

Днес празнуват: Димитър, Димитра, Димитрина, Десислава, Десислав, Деметра, Димислава, Димитрия, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.

На 26 октомври Българската православна църква отбелязва паметта на Свети Димитър. Празникът е много почитан и в народната традиция като Димитровден. Според преданието, светецът е роден в Солун през III век в семейството на тогавашния градоначалник. След смъртта на баща му император Максимиан Херкул дава този пост на наследника му – Димитър. Той бил ревностен християнин и открито проповядвал своята вяра, за което бил хвърлен в тъмница. Преди да получи присъда, бил коварно прободен с копие от войници, които влезли в килията му, и го убили по време на молитва. Впоследствие християнската църква го провъзгласява за мъченик. Мощите на Свети Димитър били запазени и положени в сребърен ковчег, след което започнали да се случват чудеса. Според преданието от тях течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново, където още от времето на Асеневци се смята за покровител старопрестолния град.

Според народната традиция от Димитровден започва зимата, затова се прибират ралата на сухо, очакват се първите снегове и вече се редят дървата за зимата. Светецът е изобразяван с голяма бяла брада, от която се посипват снежинки. Той язди на червен кон и води зимата. Според легендата Свети Димитър е по-голям брат на Св. Георги. Единият брат е покровител на лятото , а другият на зимата и студа. Те си разделят годината по братски – за Св. Георги лятото, а за Св. Димитър зимата. Димитровден е свързан с много обичаи и традиции .Един от тях е булезен, булезване или полязка и е свързан с обредно полазване и гадаене по първия гост, влязъл в дома. Обичаят се изпълнява също и на Игнажден. Народът вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки рожби и животни. Ако полазникът е здрав, добър и имотен човек, годината също ще е здрава, благодатна и плодовита. От Димитровден започват и сглядите, годежите и сватбите. По традиция момите извиват сглядно хоро, пред ергените и техните родители, за да се представят и да бъдат харесани. В старопланинските райони, срещу празника, се правят гадания по месечината. Ако е пълна, снегът ще бъде обилен, посевите на топло, годината плодородна. Кошарите ще са пълни с агънца а кошерите с мед. Гадания за годината са правели и по добитъка. Ако на Димитровден животните се връщат от паша, носейки сламки в уста, зимата ще бъде люта. Ако овцете лежат поотделно това вещае ,че зимата ще е топла и мека, а ако са скупчени – люта и студена. По стар обичай на имен ден се ходи неканен. На именика се подаряват бели цветя с червен конец, за да са здрави през зимата.

На Димитровден на масата се слага курбан или гювеч от овнешко месо. Също и пилешка яхния от петел или кокошка според това дали именикът е мъж или е жена. На празничната трапеза се сервират варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени, рачел, тиква, също и зеленчуци.

Според народните традиции на Димитровден се наемат новите работници. Заедно със стопаните, те извършват оброк в чест на светеца. За курбан се избира най-тлъстият овен. После върху рога му се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. Всички присъстващи правят поклон пред украсената жертва и после чорбаджиите церемониално даряват слугите си. По традиция музиката свири и цял ден се извиват хора. Всички празнуват. В някои краища на България все още е запазена традицията за провеждането на Димитровденските събори. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден, на 26 срещу 27 октомври, небето се отваря и заровеното имане проблясва със синкав пламък. Трите дни след Димитровден са за така наречените “миши празници” или „миши дни“.

Разпространено е вярването, че за да не разсърдят мишките, жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа. Не се шие, тъче, преде или плете, защото мишките могат да проядат всичко, изработено през годината. Също така не се пипа хурка или вретено. Праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите се намазват с кал, че да се „замажат“ очите на мишките. Мъжете не трябва да ронят царевица и да загребват жито от хамбара.

Желаем Ви весел празник!

Оставете Вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница

0

Нямате артикули в количката.

Копирането не е разрешено