Древните знания за Космическите цикли намират своя естествения израз в живота на човека. Голяма част от тях са представени в отбелязването на празниците, традициите и обичаите. Показват връзката между космичното и земното начало, между макро и микро космоса на човека. Смяната на сезоните в кръговрата на живота се базира на четирите основни точки в този цикъл – пролетното и есенното равноденствие, зимното и лятното слънцестоене. Това е времето, когато космическият часовник се пренастройва за смяна на енергиите, което от своя страна води до смяната на сезоните. В основата на Коледните празници стои именно знанието за този естествен ритъм на природата. Затова традициите и обичаите, които идват още от древността и са свързани с тях, имат езически и мистичен характер.
Коледните празници са израз на култа към Слънцето и елемента огън, който има космически произход. На енергийно ниво тава е типичната ЯН енергия – активна, мъжка, силна, действена, волева. Тя е насочена навън и трябва да се прояви по естествен начин. Това е начален импулс,тласък, желание за нов живот и развитие. Светът се преражда и хаосът се превръща в космос. Така се ражда нов ред и нов ритъм. Дълбокият смисъл на коледуването е да се оповести раждането на новото състояние на вселената, на организирането и подреждането на света. Затова на Бъдни вечер се поставя дънер в огнището, който се нарича „Бъдник”. Коледуването се извършва по определени мистични правила. То е първият обред от поредицата на новогодишните ергенски обичаи, които се изпълняват в периода на Мръсните дни. В него младите ергени заявяват своята готовност чрез тайната на инициацията да влязат в редиците на мъжете. Процесът е подкрепен и от праотците, посредством коледарското магическо общуване със света на мъртвите. С тяхна помощ Коледарите прогонват злата сила и подпомагат бъдещото плодородие.
Времето за извършването на обреда е строго определено. В малките населени места освен възрастни коледари традицията позволява и включването на по-малки момчета в ритуала. Коледарчетата ходят на малки групи главно на 24 декември от сутринта до следобед. С коледна премяна, дрянова пръчка „коледарка“ и торбичка през рамо те обикалят къщите. Тропат на портите, влизат, тупат с тоягата и произнасят своите пожелания: „Славете Бога, славете бога!“ Да се роди дека рало оди и дека не оди!“. Стопанката на дома посипва децата с жито, за да е плодородна годината и ги дарява с кравайчета. Представени по този начин думите на коледарчетата и действията на стопанката се превръщат в един вид магично заклинание за плодородие, щастие, изобилие. Също така може да се дават и орехи, сушени плодове и пари. В Ловешко е имало обичай дете да коледува за самотен човек, като после му поднася събраните дарове. Само в някой югозападни краища на България не ходят възрастни коледари.
На местата, където Коледуването се извършва само от възрастни коледари, то започва в полунощ на 24 срещу 25 декември и продължава чак до изгрев слънце. Възрастните коледари са дружини с определен състав до десетина души. Подготовката за празника стартира още от Игнажден и приключва на Бъдни вечер. Така Коледа става първия ден след пречистващите пости. Всеки от участниците си изработва специално облекло – празнични дрехи, кожени наметала, тояжки, богато украсени калпаци. Определя се един предводител на коледарската група, който обикновено е мъж в разцвета на силите си и задължително трябва да е женен. Той се избира преди Коледа и трябва да знае коледарската благословия (блаженка), както и необходимия репертоар на песните. На места те достигат осемдесет на брой. Обикновено се избира веселяк с добро сърце, щедра ръка, с хубав глас и артистична душа. Името на предводителя се среща в различни варианти – станеник, четник, мармарин. Заставайки начело на останалите, той ги ръководи в обиколките на домовете, носи бъклица с ракия в ръка и пръв отправя наричанията за благополучието на дома. Негово задължение е и подготовката на обредния реквизит – „китно дръвце”. То представлява разклонено дърво, украсено с плодове, ябълки, зеленина, ивици червен плат, монети и др. Поставя се забито върху кръстообразна дървена конструкция или върху кравай. Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от „станеника”. Тази традиция говори достатъчно красноречиво, че обичая има функции на посвещение. Човекът, който носи дисагите за даровете е наричан трохобер или магаре. Има и други носачи – на „блажните“ дарове като сланина, суджуци, месо и др. Те се наричат мачки или котки. В отделните части на страната съществуват различия. Има райони, в които в коледарската група се включва и гайдар.
В едно село може да има няколко коледарски дружини, наричани още чети или куди. Те обикалят по къщите задължително в източна посока като всяка къща се посещава само от една група. Коледуват главно млади момци, още ергени или мъже – ергени, сгодени или съвсем скоро женени. Според народната традиция ерген, който не е коледувал и мома , която не е лазарувала не могат да престъпят към тайнството на брака. Те трябва преди това да преминат през инициацията, да бъдат посветени в тайнствата на мъжката и женската енергия. Коледуването е един вид посвещение за мъжете.
В коледната традиция е отразено богатството на българския фолклор. Характерно е голямото разнообразие на песни, наричания, специални коледарски рефрени и др., които желаят на стопаните здраве, плодородие, благополучие, берекет, успехи и разбирателство в дома. Използват се също така елементи на народен хумор, пословици и гатанки. Повтаря се мотива за добрите гости, носители на благата вест. Всяко семейство се събира около огъня в радостно очакване на коледарите още от Бъдни вечер. Коледарите пеят песните си около огнището и наричат за здраве, плодородие, радост, благоденствие, задомяване и др. В коледарската благословия е скрита особен вид вербална /словесна/ магия. Тя става валидна само ако е изпълнена точно. Според предварително разучения текст на песента или наричането, и от определен за целта „благословник”, „наречняк”. Магическите думи към стопанина на дома задължително се произнасят с лице на изток – към изгрева на Слънцето. Всички вярват, че огъня и Бъдника предават допълнителна магична сила на изреченото и то ще се сбъдне. На някои места, когато Бъдника почне да догаря, извеждат момчетата и около огнището остават само невестите, за да е силно женското начало, което ражда живота. Трески от Бъдника се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот или се закопават в лозята и овощните градини за повече вино, плодородие и веселие. Пепелта от огнището се пази от Игнажден до Йордановден и се посипва на посевите за плодородие. Според някой традиции се използва и като лечебно средство.
Коледарските песни се пеят по пътя, пред къщата и на къщата. Първо се изпява песен за стопанина и за дома. Ако домакините пожелаят, се изпяват и песни за другите членове на семейството. Стопанинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. Коледарите получават пита или специално направен коледарски кравай, дават се и пари. Даряват ги с вино, мед, гевречета и други неща, които домакинята е приготвила.В добавка ги гощават и добавят като подърк сирене, сланина, суджуци и др. Станеникът поема даровете и изказва своята благословия за гостоприемството на стопаните. Тя често е доста дълга, хвалебствена и изградена в закачливо – хумористичен стил. Изрича се речитативно и всеки пасаж завършва с подканващото: „Речете, дружина амин!“ и дружината отговаря. Пожеланията обичайно завършват с „Колкото звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“ Ако в дома има мома за женене, тя прави специален писан кравай за своя любим. По традиция всички писани краваи се излагат на обществено място. Оценяват се кой колко струва. После момците наддават, за да откупят кравая на своята избраница. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. Обиколката по традиция започва от дома на видните граждани – кмета, попа, даскала или чорбаджиите. На места обичаят с коледари е придобил театрални елементи, характерни за кукерските маскарадни игри. Коледуването завършва с общо угощение. Останалите от него продукти се продават, а парите се даряват на бедните или на църквата, училището, читалището и др.
По стара традиция на Коледа българите принасят в жертва прасе, отхранвано цяла година. То е символ на плодородието. Празничната трапеза остава на масата цял ден, за да е сита и пре-сита годината. Пепелта от Бъдника в огнището се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден. Прибира се и грижливо се съхранява до следващата година. Смята се, че е магичен лек за различни болести. Когато домакинът стане от трапезата, трябва да ходи приведен, за да са приведени и натежали до земята житните класове, а дърветата – отрупани с плодове. Характерен обичай също е заплашването на овощните дръвчета, за да раждат. Стопанинът взима от сламата, постлана под трапезата на Бъдни вечер и обикаля с нея неовощните дървета. Заканва се с брадва, че ще ги сече. Три път повтаря “Ще раждаш ли?“, а стопанката отговаря: „Ще раждам“. След това сламата се поставя на дърветата.
Интересен факт е също, че в голяма част от коледарските песни е запазен символа на световното дърво, което се възражда за нов живот. Коледарите пожелават, с наричания и песни, здраве и благополучие на всички от семейството. Прогонват злите духове и тъмните сили, които излизат в тази нощ. Това не е християнска символика, но е неотменна част от коледните празници. Традиционната вечнозелена елха носи образа на мистичното световно дърво. А коледарските песни съдържат елементи на наричането и на предсказанието. Така в празничната обредност хармонично се преплитат космическия ритъм, езическата мистичност и християнските елементи в традицията и обичаите, за да може обикновеният човек по-лесно да възприеме новите религиозни повели.