Честит празник на: Андрей, Андреа, Андриан, Андро, Първан, Дешо Храбър, Храбрин, Силен, и техните производни!
Днес 30 ноември Българската православна църква отбелязва празника на Св. Апостол Андрей – Първозвани. Той е първият ученик, поканен от Христос да го следва и проповядва вярата. Остава в християнската традиция като ревностен разпространител на христовото учение в Черноморския регион и на Балканите. Лично той ръкополага първия епископ на Цариградската патриаршия, от която получават своето Свето Кръщение и миропомазване всички източно православни християни. Светецът е изключително почитан у нас. Дори според едно поверие, разпространено главно в Югозападна България, той е баща на Св. Никола. Андреевден е много почитан от българите, също както и Никулден. Освен в България, светецът е почитан в Русия, Беларус, Гърция, Северна Македония, Молдова, Румъния и Грузия.
В народната традиция Андреевден се свързва с началото на зимата. Празникът се отбелязва по време на Коледните пости, а символиката му е свързана с предстоящото плодородие. Според природните цикли и народното вярване по това време Слънцето започва да нараства бавно и постепенно „с по едно просено зърно на ден”. Народът казва: „така както свареното зърно наедрява, така да наедряват и посевите“. В този смисъл Андреевден носи надежда за плодородие и благополучие. Свързва се с пречистването на душата и вярата в новия живот. Празникът се чества по време на постите и традицията повелява на трапезата да се сложат постни ястия, различни зърнени продукти като: жито, нахут, царевица, фасул, леща, грах и др. Те се сваряват в ново гърне, което символично носи нов късмет и благоденствие в къщата. На празничната трапеза се слага и пита, замесена от стопанката на дома. Празникът е известен още и с името Мечкинден. Има поверие, според което Св. Андрей впрегнал мечката да оре нивата му, защото преди това тя изяла вола, който теглел ралото. Според друга традиция, на Мечкинден, най-възрастната жена в дома взема шепа от сварените царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: „На ти, мечко, сварен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“. Ритуалът се прави рано преди изгрев Слънце. После всеки член от семейството хвърля по малко в комина, за „да израснат посевите високи“. Народът вярвал, че така „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората“. Останалата сварена царевица се слага на трапезата, дава се и на домашните животни, за да бъдат плодовити. На този ден се събира цялото семейство. Всички празнуват около масата,за да бъде богата реколтата и всички вкъщи да са здрави, радостни, сити и честити.
Празниците са пряк израз на нашето духовно наследство, което ни е завещано от дедите ни. Те са едновременно част от традицията, начин на живот и начин на общуване. Израз на изконните човешки ценности на българина: жизнелюбие, трудолюбие, любов към семейството, разбиране, подкрепа. Българските традиции и празници ни обединяват. Те утвърждават умението ни за пълноценно общуване. Израз са на вярата в доброто и човека, на радостта от живота. Те създават усещането за хармонията, щастието и любовта в защитеното пространство на дома. Традициите трябва да бъдат съхранявани, за да можем и ние на свой ред да го предадем на децата си.
Весел празник на всички!