Изображение - Human Design - Цветница

ЦВЕТНИЦА – ХАРМОНИЧНО СЛИВАНЕ НА КУЛТУРНИТЕ ТРАДИЦИИ НА ПРАЗНИКА

Изображение - Human Design - Цветница статия ,

Християнската традиция и символика.

Цветница е един от най-почитаните християнски празници, който се отбелязва от православната, католическата и протестантската църква. Датата му е подвижна и се определя съобразно шестата неделя на Великия пост. Пада се в неделята след Лазаровден и точно една седмица преди честване на Великден. Празникът се свързва с библейската история за всенародното посрещане на Христос в Йерусалим след чудодейното му възкресяване на Лазар. Според библията, мълвата за това събитие изпълва хората с въодушевление, признателност и надежда. Спасителят  влиза в града, в дните преди Пасха. Възседнал магаре като знак за това, че идва с мир, за да служи и напътства хората. Като израз на благодарност и радост народът обсипал пътя му с цветя и палмови клони. В България палмовите клонки се заместват с върбови, които са символ на ритуалното посрещане на Христос. Избрана е още, защото върбата е първото дърво, което се събужда за нов живот след зимния сън. Според традицията на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с букет от здравец и други пролетни цветя. Миряните получават своята благословия от свещеника, който ги дарява с върбови клонки, като  символ на палмовите листа, с които е бил посрещнат Спасителят. Преди това върбовите клонки са били занесени в църквата на Лазаровден и са получили своята благословена сила. Освен върба от църквата се взимат и цветя, които свещеникът е благословил за здраве, мир и любов в семейството. Те се отнасят у дома и едно от тях се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. С останалите клонки се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до следващата Цветница. На този ден старите венчета се пускат в реката и се поставят новите.

Трапезата и обичаите на Цветница.

Цветница е един от най-пъстрите, весели и обичани празници през пролетта. Според символиката на християнската традиция той е израз на вечната пролет и живот в Райската градина. На този ден празнуват и всички, които са кръстени на цветя, растения, храсти и дървета. Според статистиката в България, имениците на Цветница са приблизително 1/5 от населението на страната. Смята се, че всяко цвете носи своята символика, а също и определени свои черти, с които дарява човека, кръстен на него. Те стават част от външността и характера на човека. На празника семейството се събира около богатата трапеза, която е украсена със здравец и цветя, като символ на новото начало, пролетта и живота. Отправя се  молитва към Божия син да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести. Те също трябва да се сложат на трапезата и после да се приберат грижливо. На масата се поставя празничната погача, която е  богато украсена с цветя и птици. На Цветница се разрешава да се яде риба, а останалите ястия трябва да са изцяло постни. Трапезата е обилна, за да има плодородие в къщата. Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение. В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да ги посетят, поради което се извършват и поминални обреди. Още рано сутрин жените отиват на гробищата като  носят кадилница, вода, върбови клонки и царевични стъбла. Прикадяват и преливат гробовете на близките си хора. После поставят върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън. Така почитат близките за празника, за да засвидетелстват своята любов и признателност.

Народната традиция на празника.

В България символ на Цветница са върбовите клонки, от където идва и народното име на празника – Връбница. На много места в страна е познат и под имената Куклинден, Цветна неделя, Вая, а в западните църковни традиции и Палмова неделя. На този ден се изпълнява и последният лазарски обичай „Кумичене“. На празника възрастни жени отвеждат лазарките на реката за да си изберат кумичка или кума. Те носят венчета от върбови клонки, цветя и малки обредни хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до брега на реката или на моста над нея и пеят обредни песни. После едновременно хвърлят в нея своите венчетата, цвете и парче от „куклата“. По това дали ще тръгнат по течението или ще останат неподвижни се гадае ще има ли в кратко време сватба на някоя от присъстващите моми. Ако хвърлените неща бързо тръгнат по водата, момата скоро ще се задоми. Останат ли на място, скоро сватба не се предвижда. Девойката, чието венче изпреварва останалите, се провъзгласява за кумица на лазарките. Те я вземат на ръце и я носят до дома й. Към нея всички трябва да се отнасят с уважение и почит, да търсят и слушат съветите й през цялата година. В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. До Великден момите не разговарят с кумицата, а ако я срещнат не й пресичат пътя – т. е. говеят й. На Третият ден от Великден й отиват на гости, за да ги опрости“. Носят й в дар специален обреден  хляб- кукла, в средата на който има червено яйце. Тогава тя ги дарява с цветни яйца и символично им дава прошка. След това те  за първи път й проговарят. Майката на кумата/кумичката приготвя трапеза за лазарките и те престават да говеят пред нея. В Софийско кумата се избира, като лазарките теглят чоп. В някои села ритуалът се изпълнява с дървена бухалка за пране на дрехи. Върху нея се поставят толкова залъци, колкото са лазарките. После ги пускат по течението на реката. Момата, чийто залък стигне най-далеч, става кума. След това всички отиват в дома й, като по пътя кумата танцува /шета, играе/ а останалите и припяват: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. После сядат на обща трапеза да се повеселят. В района на Добруджа кумиченето се изпълнява само, за да се гадае коя мома първа ще се омъжи до края на годината. Коя ще е втора и т.н. – според това как се движат венците по течението на реката. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро. После то се затваря в кръг. В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват. Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница за да се пръснат уроките. Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността. В много райони с осветена в църквата върба се опасват около кръста, за да не ги боли или когато имат такива болки слагат на кръста си венчето от върбови клони. От тези венчета слагат и в нощвите, за да няма в брашното червеи.

На Цветница имен ден празнуват всички с имена на цветя и техните производни.

 

Честит празник на всички!

Оставете Вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница

0

Нямате артикули в количката.

Копирането не е разрешено