Изображение - Human Design - Лазаровден

ЧЕСТИТ ЛАЗАРОВДЕН НА ВСИЧКИ!

Изображение - Human Design - Лазаровден статия ,

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА: ЛАЗАР, ЛАЗАРИНА, ЛЪЧЕЗАР, ЛЪЧЕЗАРА, ЛАЗО, ЛАЧО…

На 24.04.2021 г. Православната църква чества един от най-големите християнски празници Лазаровден.Той се отбелязва винаги предпоследната събота преди Великден. Според сведенията в Новия Завет Исус Христос възкресява престоялия четири дни в гроба Лазар, извежда го от гроба и го възвръща към живот. След това тръгва към Йерусалим. Лазар е ученик на Христос и брат на сестрите Мартa и Мария-Магдалена. Според преданието той живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон на остров Кипър. Известен е още като Свети Лазар, а името му е символ на здраве и дълголетие. По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден. Миряните ги занасят в църквата, за да бъдат осветени за ритуала на Цветница. На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. То е в чест на Исус Христос, който още преди своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар, символично е утвърдил идеята за всеобщото възкресение на човечеството. Именно затова Исус Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, който в изпълнение на старозаветните пророчества ще донесе на човечеството Възкресение и Нов Живот. На Лазаровден, по време на св. Литургия, Църквата прославя Исус Христос и утвърждава вярата във Възкресението. На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим, известен у нас още като Цветница, се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането му в Йерусалим. По традиция на Цветница върбовите клонки се благославят по време на утренята и се раздават на богомолците, които ги държат в ръце по време на цялата Литургия. С този акт на съпричастност към библейските събития миряните показват, че и те, както древните жители на Йерусалим, посрещат в сърцата си и с вярата си Иисус Христос като Цар и Спасител.

ЛАЗАРУВАНЕ

 

На Лазаровден или Лазарница се изпълнява обичаят лазаруване. В него участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите. Те се рупират по възраст и по чети. В четата има пеячки, и шеталници, една от лазарките носи кошничка с яйца. Групите обхождат къщите в събота от обяд и неделя до обяд. Влизат във всеки дом и пеят песен за всеки от членовете на семейството. Лазарките играят своето известно и ритуално несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Като приключи обичая лазарките си поделят всичко събрано и се веселят.

Лазаруването е много важен обичай, свързан с женската енергия в природата. Тя е носител на новия живот и гаранция за бъдещето. Според народната традиция мома, която не е Лазарувала не може да се ожени, защото тя не е посветена в тайнството на свещената женска енергия. Тук много важен елемент е инициацията /посвещението/ като гаранция за прехода от моминството към женитбата. Важна роля в обреда има и мистичното несключено лазарско хоро. От този ден момичетата, които лазаруват, могат вече публично да се момеят. Да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

ОБИЧАЙ БУЕНЕК

Буенек или буенец е български народен обичай, който е много характерен за Източна България. Изпълнява се за здраве и плодородие една седмица преди Великден. В основата на обичая стои специфичен буен танц, бързо трополящо хоро. Името му идва от характера на танца, който се изпълнява от момите. Девойките избират помежду си водачка буенек. Тя е облечена с празничен костюм от ярки, свежи дрехи. Той се състои от мъжка риза и богато украсен с разноцветни панделки или парцалчета и синчани китки калпак. По традиция косите ѝ са разпуснати. Върху гърдите ѝ са кръстосани два колана бозунци с големи пафти и нанизи от монети. Полата е бяла и силно набрана в кръста, дълга е до коленете. На кръста ѝ са накичени разноцветни кърпи.

Заедно с буенека върви и булка-момиче на 8-10-годишна възраст. Главата на булката е забулена с червена кърпа, тялото е облечено с булченски дрехи. Цялата моминска група посещава всяка къща. При изпълнение на ритуала, буенека върти сабя, секира или пръчка над главата на булката. Момите песнопойки са разположени в две редици, една срещу друга и припяват. В зависимост от това дали в къщата живее мома, ерген или млада булка, се пее различна песен. Булката слага кърпата на рамото на стопанката, която завързва в нея пари и ги дарува с яйца и брашно. После стопанката изнася сито от дома си и го търкулва, за да се види дали годината ще е плодородна. След обяд всички групи се събират на мегдана. Девойките, изпълняващи ролята на буенек, се надиграват. След това се избира най-добре играещия буенек. Момата която спечели  надиграването се обявява за кумица. Всички ѝ целуват ръка в знак на уважение. Лазаровден също е празник на нивите, пасищата и горите.

Желаем Ви весели празници!

Оставете Вашето мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Кошница

0

Нямате артикули в количката.

Копирането не е разрешено